2оо5

преди няколко часа казах, че всъщност 2оо5 беше хубава година.
запомняща се (the cure!! в istanbul!).
а сега просто си мисля как някога ще изуча причините за всичко или поне за това, което е около мен. за сънеността през деня или просто...
уф,...
яяя като хората да помрънкам.

недоволно ми е, не мога да пиша за нищо от това, което искам да напиша,
защото не искам да го изговарям, да мисля, да го споменавам.
някак си търся хубави неща, които да ме мотивират и да ме успокоят,
че не всичко е някак празно и излишно, и безсмислено. everybody hurts??
а и за капак на всичко имам прекрасни?! задължения като физическа география, която
както м. каза - безкрайно нещо - да, такова е, ненаучаемо!!, плюс това статистика,
мога да изчисля вероятността, че някой ще ми прати смс в идните няколко часа или да направя тест и там да анализирам дали е по-вероятно да ми се обадят или да ми чукнат на вратата...
да. и въобще не ми е до нито едно от двете, но някак трябва да се настроя за
третата част - Massenbewegungen...
ще се плъзна, ще плувам, ще се търкалям, простО ще се движа...
тръгнах.
ах да от два дни съм си вкъщи все и това не ме е побъркало все още,
но утре съм на работа, ще видя Хора! ъъъ, свЯт?